Благословението на Отец е само и единствено върху Първородният Му

Можеш ли да видиш себе си в тази история?

Нека да видим какво ни учи Исус за старозаветните писания, този Исус за Който се казва, че е самото Божие Слово.

„И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за Него в цялото Писание.“ Лука 24:27

После им каза:

„Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моис

ей, книгите на пророците и псалмите. И той им отвори умовете да разберат Писанията. “ (Лука 24:44, 45 WBBG)

Исус искаше да каже, че освен стандартния прочит на книгите от стария завет, те носят и посланието за Кръста, което стои в основата на всяка книга, макар и директно да не се споменава името на Исус.

Ако погледнем на една част от живота на Исак и неговите синове Исав и Яков, можем да видим каква е била Божията воля за техният живот, но не само това е имал впредвид Бог, когато е решил тази история да стане достояние до наши дни, Чрез Словото си.

( За ваше улеснение, поставям целия пасаж, който ще разгледаме) :

„И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна. А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа. А Господ й рече: – Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.” (Битие 25:21-23 BG)

„И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и ж

ивееше в шатрите. И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова. Един ден, Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял; И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от това червено вариво, защото съм

изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}. И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си. А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство? И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова. Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от

леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.” (Битие 25:27-34 BG)

“Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. Тогава той каза: Виж сега, аз вече

остарях; не зная кой ден ще умра; вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов, та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра. А Ревека ч

у, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе. Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи: Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси. И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно

ястие, каквото баща му обичаше.

После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила. Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи. А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко. И той се приближи та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: – Ето, дъхът на си

на ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ. Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

(Битие 27:1-17, 21-29 BG1940)

Тук можем да видим как майката се погрижи за сина си Яков, като го облече с дрехите на първоро

дния си син, покри откритите места с кожите от убитите животни и му сготви ястие така, че той да може да се представи за първородния Исав, за да вземе благословението му. Знам, че на пръв поглед се вижда измама от страна на Яков и майка му, но ако четем внимателно ще видим, че нещата не стоят така. Още в началото виждаме как Бог даде знание на Ревека, кой син ще приеме благословението на първородния. Това право винаги се даваше на роденият първи. Бог знаеше предварително какъв избор щеше да направи Исав, но въпреки това, Той го остави да направи своят избор. И неговият избор беше, че той презря първородството си. Сам се отказа. Но баща му незнаеше това.

Но нека да видим отвъд тези персонажи, какво ни показва Бог. Тук определено ще видим паралел с нашето спасение и нашите взаимоотношения с Него.

Обличането

на Яков с Дрехите на Първородния (Исав), символизира това, че ние сме в Христос, "първородния сред много братя и сестри" облечени с Неговото спасение и Неговата пра

ведност.

“Така сега няма осъждение за онези, които са в Христос Исус.” (Римляни 8:1 WBBG)

“Но сега в Христос Исус вие, които някога бяхте далеч от Бога, сте близо до Него заради Христовата кръв.” (Ефесяни 2:13 WBBG)

Покриването на непокритите места с кожите от убитите животни символизира това, че нашите грехове са били покрити от жертвата на Исус на кръста, т.е ние сме покрити напълно от Христос, не е останало нищо от нашето старо грешно естество, което да не е било покрито.

“Но сега чрез физическата си смърт Христос ви помири с Бога, за да ви представи пред него святи, неопетнени и безупречни.” (Колосяни 1:22 WBBG)

Знанието което апостол Павел споделя в по горните стихове не е дошло от самонаблюдение на самия себе си, или чрез заключения на логиката, а "по откровение

ми стана известна тайната" Бог лично му беше открил тези истини чрез Святия си Дух.

Тъй като на Исак зрението беше отслабнало, той можеше да разпознае сина си само по два начина:

- да го пипне (изглеждаше като пъвородния му Исав)

- да го помирише (миришеше като първородния му )

Тук се вижда как нашият Небесен Баща, чиито преобраз в случая е Исак, ни приема само и защото сме облечени с Първородния му, скрити в Христос

(Адам и Ева – Бог ги облече в кожени дрехи което символизираше вярата им в бъдещата жертва на Христос).

Исак рапозна първородния си ( Исав) в лицето на Яков, но гласа който чуваше му звучеше като Яковов, което не го разколеба да му даде благословението на първороден. Това показва, че въпреки че сме в Христос, нашата уникалност и идентичн

ост дадена ни от Бог, не се губи.

“И Яков се приближи при баща си Исаак, и той, като го попипа, каза: Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръце на Исав. И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав. И го благослови.” (Битие 27:22, 23 VBG)

Това, че Исак не виждаше, потвърждава това, че Бог не гледа на лице, а на сърце! И, че Бог не преценява нещата така, както ги преценява човек. ( Бог не ни преценява така, както ние гледаме един на друг, но Той гледа има ли вяра в сърцето ти в Неговия Син )

“Но ГОСПОД каза на Самуил: Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото ГОСПОД не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето.” (1 Царе 16:7 VBG)

“А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице,” (Деяния 10:34 VBG)

Апостол Павел казва: „ отсега не искам да познавам никой по плът а само в Христос“. Павел каза много силни думи, вдъхновенни от Святия Дух – той иска да гледа на всеки вярвящ в Исус, по начина, по който Бог гледа, точно както Исак не разпозна първородния си чрез гледане.

“Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че ако един е умрял за всичките, тогава и всичките са умрели; и че Той умря за всички, така че тези, които живеят, да не живеят вече за себе си, а за Този, който за тях е умрял и е бил възкресен. Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така. И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново!” (2 Коринтяни 5:14-17 VBG)

Бог каза за Ис

ус:

“… Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих.” (Матей 3:17 VBG)

Когато сме облечени със Сина Му и носим Неговият аромат ( точно както Яков ухаеше на поле, чрез дрехите на Исав ), тогава и само тогава ние получаваме Неговото одобрение на първо място и чак след това Неговите благословения.

Ти облечен ли си в Първородния му Христос? Как се срещаш с Небесния си Баща – покрит от Христос (покрит от Неговата жертва на кръста за теб) или разчитайки на своята праведност?

Ето и два финални стиха, които имат два уникални предлога ” В НЕГО ” и ” ЧРЕЗ НЕГО ” - това е, което прави цялата разлика и което Бог търси, когато гледа на човека:

“и да бъда намерен в Него не с моята праведност, основана на закона, а с праведност, която идва чрез вярата в Христос, праведността, която идва от Бога и чрез вярата.” (Филипяни 3:9 WBBG)

„Бог направ

и този, който нямаше грях, да стане грях заради нас, за да може чрез Него да станем праведни пред Бога.“ (2 Коринтяни 5:21 WBBG)